Автора! Автора!... и неговото право

от Webcafe
Ники Русиновски

Две новини от днешния информационен поток отново повдигнаха болния въпрос за авторското право.

В едната американската верига книжарници Barnes & Noble обяви промоция, в която потребителите ще получават седмична порция безплатни е-книги - всичките класики с изтекли авторски права.

В другата във Франция започват дебат какво ще прави певецът Джони Холидей, след като остане без авторските си права върху песни, които е написал през 1960 г., понеже срокът на авторските му права, който сега е 50 години, изтича в края на 2010 г.

Хайде да поразсъждаваме по втората новина. Авторските права принципно съществуват по две причини. Едната е да защитят интересите на обществото - обществото плаща на композиторите и изпълнителите някаква сума, така че те да могат да се издържат и да продължат да създават нови произведения, които да радват същото това общество. Втората причина да съществуват авторски права е да защитят интересите на авторите, изпълнителите и продуцентите, които не винаги са в състояние да създават нови или добри произведения докато са живи или пък твърде често.

Джони Холидей е по-възрастен дори от The Rolling Stones и от живите The Beatles. Честно казано, от него нито може да се очаква нещо ново, нито то би имало кой знае каква стойност за обществото. Не че като е стар и не може да прави добри песни или филми - има достатъчно много примери, които показват, че възрастта не пречи на таланта. А просто защото музиката на Холидей - френски имитатор на Елвис Пресли - отдавна принадлежи на миналото. Тя е безнадеждно остаряла и представлява интерес предимно за пенсионери и историци, а и доста от фенската й маса дори вече не е между живите.

От друга страна, конкретно Джони Холидей не е бил чудо за един ден. Той е написал и изпял ужасно много песни и е работил цял живот - още десетилетия след 1960 г. Авторските права от останалото му творчество ще му носят съществени приходи още десетилетия, дори ако той случайно се окаже столетник. Няколкостотин евро по-малко годишно са сума, която дори не си струва да коментираме.

Французите се вълнуват и обясняват, че не е само Джони Холидей, изтичат авторските права и на Шарл Азнавур, Франс Гал и кой ли още не. Така е, но авторските права не са нещо като пожизнена кредитна карта или вход за клуба на милионерите. Който е работил повече или дори цял живот като Джони Холидей и който е бил години и десетилетия харесван като Шарл Азнавур (включително по света, а не само в родната си страна) или Франс Гал, няма от какво да се опасява - приходите му ще намалеят незначително.

Но всички други стотина изпълнители и музиканти, творили около 1960-та и преди това, чиито имена и песни днес никой не помни, ще загубят и без това малките си приходи, да. Това обаче е справедливо - кой плаща за нещо, което не му трябва. Чрез авторското право обществото плаща на онези, които са направили добри песни, а не на всеки, който е написал няколко посредствени или направо бездарни ноти.

Плаща и повече на онези, които са работили повече - и това важи за всички, не само за авторите. Ако имаме примерно двама дърводелци - единият работил цял живот, а другият 5-10 години, нормално е първият да получи накрая една нормална пенсия, а другият - никаква или мизерна.

Ама нима е нормално хора, които са оцветили живота ни и ни радвали толкова много някога, с принос към културата на цяла нация, днес да мизерстват - ще попитат някои. Зависи - е отговорът.

Ако говорите за български автори и изпълнители - не е нормално. Защото по времето на социализма тези хора хем получиха някои привилегии, хем им бяха забранявани и ограничавани куп неща, хем накрая социализмът просто ги окраде и ги остави да се спасяват сами на стари години. Отвратително.

Но истината е, че социализмът постъпи така с всички свои граждани, не само с творците. Нашите родители живяха с привилегии, които ние никога няма да имаме и в забрани, които днес ни изглеждат абсурдни и невъзможни, а накрая социализимът им взе здравето и младостта, показа им среден пръст и ги изхвърли на бунището. Съдба.

Французите - и по света по принцип - обаче нямат такъв проблем. Ако някой някога известен творец в края на живота си живее в мизерия, това е или нелепа случайност, или се дължи на личната му безотговорност. Авторското право не е пенсия. Каквото и да си получавал, докато си работел, трябвало е да спестяваш или да се осигуряваш. Ако не си, никой друг не ти е виновен, най-малкото обществото, че да ти плаща пожизнена рента за три песни отпреди половин век, които отдавна никой не помни.

Всъщност, цялата тази история с Джони Холидей е един голям фарс. Холидай, Азнавур и останалите творци - благодарение на авторското право - в повечето случаи и днес са неприлично богати на фона на средния гражданин, че той да лее сълзи за благосъстоянието им. Те обаче са пионки - лица, които избирателят познава още от детсвото си, затова са изложени като мюре, зад което се крият всъщност огромни многомилиардни интереси на международни корпорации. Защото на всяко евро, което получава Джони Холидей от авторски права, издателите и продуцентите му взимат по 6, сочат данните.

Авторското право отдавна не защитава нито интерсите на авторите, нито на обществото. То не се и нарича „авторско" по света - английската дума е "copyright", право на копиране. Разбира се, издателите и продуцентите също имат право на възнаграждение - но 6 пъти повече от авторите?! Ето защо те непрекъснато реват и искат удължаване на срока на авторското право, като се крият зад гърба на авторите.

Истината е, че обществото първо жестоко е ограбвано, като плаща десетки пъти по-скъпо за авторски права, отколкото би трябвало, а втори път до авторите и изпълнителите стига само 10% от тази сума - 3% за изпълнителите и 7% за авторите....

Прочетете цялата статия тук!